Кратки стихове

В очите ти прочетох нещо чудно,
което силно ме плени.
Аз се влюбих в теб безумно.
Tака, както никога преди!

9.1 от 206 гласа

  

Рисувай ме със пръсти!
Чертай по мен като по лист хартия.
Затвори очи, стаи дъха си,
отдай се на поредната магия...
Рисувай ме със устни и не спирай!
Създай ме цяла и неповторима.
Дъхът да бъде багра пъстра,
а художник - ти самия...

  

Ти си мисълта с която заспивам,
ти си съня които сънувам,
ти си усмивката на моите устни,
ти си сълзите солени и вкусни,
ти си мечтата за красиво и нежно,
ти си стиха захвърлен небрежно,
ти си волната птица в небето,
ти си човекът, стигнал до сърцето!

  

Понякога усмивките са мъка,
понякога усмивките са скръб.
И само влюбените птици при раздяла
на своите гнезда обръщат гръб.

Не ми пука аз няма да заплача
като дете оставено на пътя,
сълзи отронват моите клепачи,
когато за другар скърбят!

  

Не казвай мъките си на душата,
светът над чужд гроб сълзи не лей
и ако можеш смей се пред тълпата,
за да не може тя да ти се смей

8.2 от 44 гласа

  

Ако се науча да вярвам,
както птиците вярват на слънцето...
Ако се науча да чакам,
както цветята чакат изгрева...
Ако се науча да скърбя,
както земята скърби по залеза...
Ще се науча ли да те обичам?...

  

О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори.
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

  

Ако не можем да простим и да обичаме,
ако не можем песен да запеем,
ако на мъртви клони заприличаме
защо ни е тогава да живеем?

8.6 от 61 гласа

  

Когато искаш да убиеш – удри със истина, това е.
Не със лъжа, не със измама – удри със истина, това е.
Лъжата бързо се разкрива, измамата се отминава,
а истината - тя е вечна. Удри със истина, това е!

  

Когато всичко уж наред е, в миг удар стига те неканен
и ти си задължен да върнеш: не можеш само да се браниш.
И в тая битка непрестанна, живот която се нарича,
щитът ти може да е златен, но мечът – винаги стоманен.

  

Младостта ни трае малко, ала много обещава
и на зрелостта далечна всичко свое завещава.
Зрелостта затуй е тежка, затова така сивее,
тя на младостта нехайна дълговете погасява.

  

Ако наистина обичаш, то значи да принадлежиш.
Да се прекланяш, да се вричаш, то значи да принадлежиш.
Обидите й да забравяш, да й прощаваш от сърце…
На среща пак след туй да тичаш. То значи да принадлежиш.

  

Детство – весела рисунка, от боички запъстряла,
младост – нежност акварелна, в страсти и загадки цяла,
зрелост – маслена картина, многоцветна, пълнокръвна
и накрая – тиха старост със графичност черно-бяла…

  

Влизаме в живота пъстър, без да знаем за това.
Цял живот игра играем, без да знаем за това.
Лошо или пък отлично – краят все един и същ е.
И си тръгваме внезапно, без да знаем за това.

  

Жени – високи звънки чаши с вода, с горчилка и със мед.
Да знаем пластовете ваши, ще пием ту вода ту мед.
Но те са смесени, в едно са горчилката, медът, водата –
когато жажда ни заплаши, до дъно пием и без ред.